Какво е миастения гравис?

Миастенията гравис е автоимунно заболяване, което може да се появи на всяка възраст, но е по-често при жени на възраст 20-40 години. Характеризира се със слаба предаване на нервните импулси към мускулните влакна, с периоди на ремисия и обостряния. Причинява се от атаката на имунната система върху рецепторите, участващи в нервно-мускулната връзка.

Миастения гравис може да се прояви самостоятелно или в комбинация с други автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус и хипертиреоидизъм. При това състояние антителата увреждат ацетилхолиновите рецептори на невромускулната връзка, водейки до бърз разпад и инактивация на ацетилхолина и нарушена невромускулна трансмисия.

Най-типичният признак при миастения гравис е тежката мускулна умора. Пациентите често съобщават, че се чувстват по-добре сутрин, като умората се увеличава бързо през деня. Освен изразената мускулна умора, може да присъства и мускулна слабост или парализа. Слабостта на очните мускули може да причини двойно виждане или неправилно подравняване на очите.

Включването на очните мускули често е първата проява. Слабостта може също да засегне мускулите на лицето, устните, езика, гърлото и шията. Птозата, както и затрудненията при дъвчене, преглъщане и говор, са други важни симптоми.

Окончателната диагноза на заболяването се поставя чрез електромиография (EMG).

Лечението на миастения гравис има три основни цели:

1. Намаляване на производството на антитела
2. Премахване на циркулиращите антитела
3. Да се увеличи ефективността на ацетилхолина в невромускулната връзка

Цялостната оценка и проследяване на пациентите с холистичен подход към лечението значително подобряват качеството на живот.