ЕЕГ и епилепсия (гърчово разстройство)

Електроенцефалографията (EEG) е неинвазивен диагностичен метод, който записва спонтанната електрическа активност на мозъка чрез електроди. Това изследване отразява функционалното състояние на мозъка в даден момент, а не неговите структурни характеристики. Поради това, въпреки напредъка в структурните образни техники като КТ и ЯМР, EEG остава важен инструмент. Неговата стойност е още по-голяма при…

Електроенцефалографията (EEG) е най-ценният диагностичен инструмент за поставяне на диагнозата епилепсия, класифициране на пациенти с потвърдена диагноза, избор на подходящо лечение, определяне на прогноза и наблюдение на хода на заболяването. Тя е единственият окончателен диагностичен метод за неконвулсивен епилептичен статус (NCSE), който се характеризира единствено с промяна на психическото състояние. EEG също така предоставя важни указания за диагнозата и проследяването на специфични състояния като бавни вирусни инфекции, енцефалит от херпес симплекс и хепатична енцефалопатия. Освен това EEG се използва за оценка на съня и нарушенията на съня, както и при мозъчна смърт.

Припадъкът се определя като клинично състояние, което възниква в резултат на внезапни, преходни и аномални електрически разряди в мозъчните клетки. Въпреки това, не всеки, който изпитва епилептичен припадък, има епилепсия. Един индивид може да има един епилептичен припадък в даден момент от живота си. Ако припадъците се повтарят с течение на времето с определени характеристики, специфични за всеки пациент — понякога спонтанно, а понякога предизвикани от провокиращи фактори — се поставя диагнозата епилепсия. Епилепсията засяга еднакво двата пола и се наблюдава по-често при деца и възрастни хора. Епилепсията, наблюдавана в детството, често отшумява с растежа на детето и обикновено следва доброкачествен ход. Въпреки това, някои форми на епилепсия имат отличителни характеристики и са хронични.

Епилепсията може да се появи без установена причина или може да бъде свързана с:

• Генетични и развити аномалии
• Инфекции, придобити по време на бременност
• Излагане на токсични вещества
• Липса на кислород за бебето по време на раждане
• Следродови мозъчни инфекции като менингит
• Травма на главата
• Продължителни и повтарящи се фебрилни гърчове
• Отравяне с тежки метали или въглероден оксид
• Мозъчни тумори, инсулт и вътречерепно кървене
• Прекомерна консумация на алкохол и метаболитни нарушения

Неспазването на предписаните антиконвулсивни лекарства, недоспиването и неправилното хранене могат да предизвикат припадъци.

Диагнозата и лечението на епилепсията изискват мултидисциплинарен подход. Подходящо е оценяване от опитни невролози в центрове, оборудвани с необходимата инфраструктура за медицинско и хирургично лечение, и с персонал, включващ специалисти като неврохирурзи, неврорадиолози, психиатри и невропсихолози. Лечението следва два основни пътя: медикаментозна терапия и хирургическа намеса. Изборът на лекарства трябва да се базира на възрастта на пациента, съпътстващите заболявания и типа припадъци. Някои пациенти може да се нуждаят от дългосрочно или дори пожизнено приемане на противоепилептични лекарства. Най-критичният аспект на медикаментозното лечение е редовната и планирана употреба на лекарствата. За успеха на лечението, промяната на начина на живот и вниманието към хранителните навици са от съществено значение заедно с лекарствата. Хирургията при епилепсия обикновено се разглежда при пациенти с резистентна на лекарства епилепсия.

Днес прилагането на допълнителни подпомагащи мерки в лечението на епилепсията оказва значително влияние върху резултатите от заболяването. Корекциите в хранителните навици, начина на живот и моделите на сън директно влияят върху ефективността на лечението. В нашата клиника се предоставя персонализирано управление и лечение на епилепсията, като пациентите се следят съобразно това.