Деменция

Деменцията, често наричана старческа деменция, може да се дефинира като загуба на интелектуални функции до степен, която нарушава ежедневните дейности. Терминът „деменция“ произлиза от гръцката дума de-mense, означаваща загуба на ума. Той се използва за описване на загубата или влошаването на ума и когнитивните функции с течение на времето. Деменцията не е името на едно конкретно заболяване, а общ термин, използван за всички заболявания, които включват увреждане на паметта и подобни умствени способности.

С изключение на разстройствата на когнитивната функция, наблюдавани в детска възраст, деменцията при възрастни обикновено се проявява в по-старите възрастови групи. Поради тази характеристика, в продължение на много години забавянето на когнитивните функции и интелектуалният спад, наблюдавани при възрастните хора, се приписваха на физиологичния процес на стареене на мозъка (старческа деменция). Въпреки това, клиничните наблюдения и подкрепящите изследвания показват, че деменцията се различава от нормалното физиологично стареене. Всъщност наличието на хора на осемдесет или деветдесет години, които запазват нормалните си когнитивни функции, ясно подкрепя гледната точка, че само стареенето не е причина за деменцията.

В действителност, деменцията е клиничен синдром, който възниква в резултат на различни патологични процеси. В този смисъл, подобно на епилепсията, терминът деменция просто описва клиничната проява. Независимо от това, съществуват значителни различия във честотата на деменциите, причинени от различни етиологични фактори. С увеличаването на продължителността на човешкия живот се наблюдава значително нарастване на дела на възрастното население, съпроводено с паралелно увеличение на броя на пациентите с деменция. Тази ситуация е ускорила изследванията върху деменцията, а невропатологичните изследвания са разкрили една важна реалност.

Хистопатологичното изследване на мозъците на лица над шестдесет и пет години, както с деменция, така и без, е показало, че приблизително 50% от пациентите с деменция проявяват находки, характерни за болестта на Алцхаймер, която за първи път е определена като отделна клинична и патологична единица през 1907 г. При около 15% от случаите деменцията се дължи на съдови нарушения; това състояние се нарича съдова деменция. При 14% до 25% от аутопсионните случаи съществуват характеристики както на болестта на Алцхаймер, така и на съдова патология, състояние известно като смесена деменция.

Както показват тези данни, болестта на Алцхаймер представлява почти половината от причините за деменция при възрастното население. Когато се включат деменциите, свързани с други невродегенеративни заболявания (като деменция с телца на Леви и болест на Паркинсон), този процент се повишава до почти 99%. Деменциите, свързани с токсични, метаболитни и ендокринни причини, както и тези, свързани с мозъчни тумори и други неврологични заболявания, представляват само много малка част.

Наблюдава се нарастваща честота на болестта на Алцхаймер и много други нарушения, засягащи мозъка. С идентифицирането на причините им, премахването на рисковите фактори и развитието на нови възможности за лечение, процесът на стареене ще стане по-благоприятен и по-здравословен.