Деменция

Деменцията, често наричана старческа деменция, може да се дефинира като загуба на интелектуални функции до степен, която нарушава ежедневните дейности. Терминът „деменция“ произлиза от гръцката дума de-mense, означаваща загуба на ума. Той се използва за описване на загубата или влошаването на ума и когнитивните функции с течение на времето. Деменцията не е името на едно конкретно заболяване, а общ термин, използван за всички заболявания, които включват увреждане на паметта и подобни умствени способности.
С изключение на разстройствата на когнитивната функция, наблюдавани в детска възраст, деменцията при възрастни обикновено се проявява в по-старите възрастови групи. Поради тази характеристика, в продължение на много години забавянето на когнитивните функции и интелектуалният спад, наблюдавани при възрастните хора, се приписваха на физиологичния процес на стареене на мозъка (старческа деменция). Въпреки това, клиничните наблюдения и подкрепящите изследвания показват, че деменцията се различава от нормалното физиологично стареене. Всъщност наличието на хора на осемдесет или деветдесет години, които запазват нормалните си когнитивни функции, ясно подкрепя гледната точка, че само стареенето не е причина за деменцията.

Всъщност деменцията е клинично състояние, произтичащо от различни патологични процеси. В известен смисъл, както при епилепсията, терминът деменция просто описва клинична картина. Въпреки това, съществуват значителни различия в разпространението на деменцията в зависимост от нейните етиологични причини. Днес, като резултат от увеличената продължителност на човешкия живот, е наблюдавано значително увеличение на дела на възрастното население и съответно на броя на пациентите с деменция. Това ускорява изследванията върху деменцията и невропатологичните изследвания разкриват нов факт. Когато мозъците на лица над шестдесет и пет години, както с деменция, така и без деменция, бяха изследвани хистопатологично, при 50% от пациентите с деменция бяха открити находки, специфични за болестта на Алцхаймер, която е клинично и патологично определена като отделна единица през 1907 г. В до 15% от случаите причината за деменцията е свързана с съдови нарушения. Това състояние се нарича съдова деменция. В група, обхващаща 14 до 25 процента от случаите на аутопсия, се откриват едновременно находки за болестта на Алцхаймер и съдови изменения, и това състояние се нарича смесена деменция.

Както показват тези данни, болестта на Алцхаймер представлява почти половината от причините за деменция при възрастното население. Когато се включат деменциите, свързани с други невродегенеративни заболявания (като деменция с телца на Леви и болест на Паркинсон), този процент се повишава до почти 99%. Деменциите, свързани с токсични, метаболитни и ендокринни причини, както и тези, свързани с мозъчни тумори и други неврологични заболявания, представляват само много малка част.
Наблюдава се увеличение на честотата на много заболявания, засягащи мозъка, особено болестта на Алцхаймер. Идентифицирането на причините, тяхното премахване и разработването на нови възможности за лечение ще направят стареенето по-приятно.